Не е време за самозаблуда. Управляващите не бива да се

 

Не е време за самозаблуда. Управляващите не трябва да се успокояват, че инфлацията е под надзор и че прогнозите им ще се осъществен. В страната има силен вътрешен фактор,който тласка цените нагоре – това е политиката на приходите.

Това споделя някогашният министър председател Иван Костов в публикация за Mediapool.

 

Ето още какво написа Костов:

Имаме инфлация на предлагането 

Данните на Национален статистически институт за март 2025 година демонстрират, че междинната работна заплата е повишена с 11.1% по отношение на март 2024 година, а инфлацията за този интервал е едвам 2.9%. Това значи действителен растеж на покупателната дарба на заплатите с към 8%. Пенсиите също са се нараснали действително с близо 7%. С други думи, реалните приходи на популацията порастват приблизително със 7.9% – доста по-бързо от действителното повишаване на Брутният вътрешен продукт и на продуктивността, която се е повишила с едвам 2.8%.

 

Изпреварващият растеж на приходите по отношение на основания Брутният вътрешен продукт би могъл да предизвика свръхтърсене, но това не се случва в цялостен мащаб. По-голямото търсене се задоволява чрез внос на артикули и услуги, което води не толкоз до вътрешна инфлация, по отношение на утежняване на комерсиалния баланс и настоящата сметка на страната.

 

Истинският инфлационен напън идва от различен механизъм: изпреварващото повишаване на заплатите по отношение на продуктивността на труда усилва разноските за труд в себестойността и оскъпява създадените у нас артикули и услуги. Това е  " инфлация на предлагането ". Именно този развой се следи в България в този момент.

 

От началото на годината до края на юни цените към този момент са се покачили доста. Ако прибавим нормалната лятно-есенна инфлация, следена след пандемията, прогнозите на държавното управление ще бъдат надхвърлени.

 

Страхът подвига цените  

Освен това в България работят и няколко спомагателни фактора, които усилват покачването на цените.

Често се подценява ролята на упованията. Когато жителите и бизнесът считат, че следва инфлация, те бързат да харчат. Това усилва внезапно търсенето, подвига цените и форсира спиралата. Президентът и политиците, които се афишират против приемането на еврото, ускоряват тези опасения. Твърденията им, че страната не е подготвена и че ще има ценови потрес, плашат хората. А страхът е най-силният проинфлационен фактор.

 

Преминаването към евро не е просто промяна на банкноти – за мнозина това значи комплициране в ръководството на персоналния бюджет, спестяванията и задълженията. Колкото по-несигурни се усещат хората, толкоз по-лесно се поддават на страховете и толкоз по-бързо харчат. Това още веднъж води до инфлация.

 

Сенчестата икономика  

Голяма част от стопанската система – към 31-32% от Брутният вътрешен продукт – е в сянка. Тя също ще премине към еврото. Тези недекларирани пари – " под дюшека " или в " черни каси " – ще се появят краткотрайно на повърхността, защото ще би трябвало да се обменят или харчат. Много от тях към този момент се употребяват за покупки на скъпи артикули: коли, техника, жилища. Причината – закрепеният курс към еврото основава чувство за финален късмет за " парично леговище ".

 

Този ускорен  " спринт " на сивия бранш към консумация и инвестиции не се записва в формалната статистика, само че основава спомагателен напън върху цените. Така се основава значим, въпреки и мъчно проследим източник на инфлация.

 

Инфлацията съвсем несъмнено ще надмине упованията. Правителството би трябвало да се приготви – още в този момент – с антиинфлационна политика. Това е изключително значимо в интервала преди въвеждането на еврото, при подготовката на бюджета за 2026 година и в границите на фискалната и паричната тактика на страната.

 

У нас се не помни опитът от 1997–2001 година, когато бе водена сполучлива битка с инфлацията. Днес има повече принадлежности, само че би трябвало да бъдат употребявани рационално. Не може да се разчита единствено на Българска народна банка. Необходими са дейности на изпълнителната и законодателната управляващи: административни, фискални и структурни. И то – в точния момент.

 

Какво може да се направи? 

Да се ограничи темпото на повишаване на заплатите и да се предизвиква конкуренцията на пазара на труда, в това число посредством привличане на непозната работна ръка.Да се отсрочи увеличението на административни такси и акцизи.Да се даде краткотрайна поддръжка за локалното произвеждане, което предлага по-ниски цени.Да се възпре автоматизираното прекачване на по-високите разноски върху цените, посредством поощряване на конкуренцията.Да се лимитират растежът на заплатите в обществения бранш и автоматизираното индексиране на приходите.Да се вкарат краткотрайни тавани на комерсиалните надценки за съществени артикули, като храни и медикаменти.

Сивата стопанска система би трябвало да бъде овладяна 

Да се понижи лимитът за кешови заплащания от 10 000 на 2 000 лева.Да се забранят заплащания в брой при покупка на парцели и коли.Да се вкара електронна отчетност в действително време към Национална агенция за приходите.Да се подтикват заплащанията по банков път.Да се облекчат изискванията за микро- и дребни компании, които минават на ярко.

Контролът също би трябвало да се засили – с повече инспекции, инспекции и действителни наказания. А жителите да бъдат окуражавани:  " Искай касова записка ", " Работиш ли на ярко? "  – това не са просто лозунги, а метод всеки да способства за постоянна и предвидима стопанска система.

 

Ако има доверие във властта и явен проект за деяние, страната може да премине сполучливо през този сензитивен преход – без да допусне инфлацията да усили хората в риск от беднотия.